Активист на Грийнпийс“: Енергийната бедност е голяма опасност тази година и

...
Активист на Грийнпийс“: Енергийната бедност е голяма опасност тази година и
Коментари Харесай

Студена зима за най-бедните в Европа

Активист на „ Грийнпийс “: Енергийната беднотия е огромна заплаха тази година и има заплаха хора да умрат от мраз

Докато цените на газа и електричеството скачат до небето, доста семейства в Европа се насочват към дърва за огрев като различен източник на отопление за тази зима. Но скокът в търсенето и съкращенията на предлагането от Русия покачват цените и предизвикват дефицит. Това заплашва да остави на студа най-уязвимите, които постоянно разчитат на дърва, с цел да отопляват домовете си.

„ Когато приказваме за дърва за огрев, множеството държави-членки на Европейски Съюз изпитват дефицит, а цените на пелетите са се нараснали към 2,5 пъти в страни като Германия и Белгия “, сподели представител на Bioenergy Europe пред.

От юли 2022 година влезе в действие възбрана за импорт на съветски пелети, употребявани за произвеждане на сила. Санкциите върху вноса на дървесина също доведоха до дефицит на доставки и високи цени, което има вълнообразен резултат по цялата верига на доставки.

Високите цени се следят в цяла Европа, само че биха могли да обиден по-тежко Централна и Източна Европа, защото доста семейства в тези страни, изключително в групите с най-ниски приходи, разчитат на биомаса за отопление.

„ Енергийната беднотия е огромна заплаха тази година и има заплаха хора да умрат от мраз. Правителствата и Европейски Съюз би трябвало на първо място да ги защитят и, където е допустимо, да подхващат ограничения, които да създадат семействата по-устойчиви за години напред “, разяснява Силвия Пасторели, деятел на „ Грийнпийс “ за климата в Европейски Съюз, пред EURACTIV.

През май 2022 година ценовата рецесия удари Унгария, България и Румъния, където висок дял от семействата с ниски приходи отопляват домовете си с дърва за огрев.

В България, където към половината от семействата употребяват дърва за огрев през зимата, защото това е най-евтиното и налично гориво, един пространствен метър е поскъпнал от 40-50 евро през 2021 година до към 100-150 евро според от района.

Последните данни от Унгарската статистическа работа демонстрират, че цените на нарязаните дърва за огрев са останали постоянни по време на нашествието в Украйна, само че съгласно информация на локалните медии има дефицит и скокове на цените с повече от 50%, като се чакат спомагателни нараствания.

През август неправителствената организация Habitat for Humanity Hungary предизвести, че в случай че държавното управление не похарчи повече за субсидиране на дърва за огрев и не предприеме съответни стъпки, с цел да попречи на частни играчи да диктуват пазара, може да настъпят „ пагубни условия “.

В Полша също цените на дървесината към този момент са съвсем 100% по-високи, в сравнение с преди година. В Словакия, според от типа дървесина, цените са се удвоили спрямо предходната година.

„ Търсенето на семействата се е нараснало неимоверно през последните месеци. В някои хранилища описите на чакащите са запълнени до края на годината “, сподели Марина Дебнарова, представител на държавната работа по горите на Словакия.

Проблемът се простира и отвън рамките на блока до Албания, Косово и Сърбия, където водачите към този момент приканиха за помощ от Европейски Съюз поради задаващата се енергийна рецесия.

Например в Албания, където хората в някои планински райони разчитат на дърва за огрев, с цел да преживеят студените зими, един пространствен метър дървесина сега се продава до 60 евро (7000 леки), по отношение на 34 евро преди две години.

„ Много е мъчно за непенсионер да си разреши да живее обикновено при тези цени, даже елементарен човек не може да си го разреши и му се постанова да задлъжнее “, сподели локален жител пред албанския уебсайт Exit.

В Сърбия към милион семейства употребяват дърва за огрев, а повече от 110 000 души употребяват дървесни пелети, само че цените са се нараснали с 15% от 13 август. Съседно Косово е отбелязало скок на цените от 7,4% единствено сред юни и юли, съгласно публични данни.

Правителствена интервенция и опасения от противозаконна сеч

Много държавни управления подхващат дейности за отбрана на семействата, в това число забрани за експорт и разрешаване на изсичането на повече дървета, само че има опасения, че противозаконната сеч също може да се трансформира в решение.

В България служебното държавно управление провежда срещи с дървопреработвателните компании и ги прикани да обезпечат дърва за популацията, като понижат износа.

Въпреки че противозаконната сеч е закононарушение, казусът е необятно публикуван и разнообразни изследвания демонстрират, че горските управляващи в България са една от най-корумпираните институции в страната.

В Унгария държавното управление беше насила отчасти да отдръпна собствен декрет от август, който облекчава разпоредбите за сеч в предпазените територии и разрешава ампутиране на по-млади дървета в гори, които са напълно благосъстоятелност на страната.

Унгарското държавно управление също по този начин реши да ограничи износа на дърва за огрев. Въпреки че към момента не е безапелационна възбрана, тя дава на държавното управление пълномощие да управлява износа и правото първо да закупува гориво за обществени цели и публични услуги, с опция за цялостно прекъсване на продажбите в чужбина.

Междувременно в петък Полша утвърди по този начин наречената помощ за дърва от 1000 злоти (212 евро) на домакинство, с цел да помогне на повече от два милиона семейства в страната, които се отопляват на дърва през зимата.

В Словакия суматохата към доставките докара до апели за възбрана на износа, само че министерството на земеделието изключи тази опция. Въпреки това, управляващите неотдавна оповестиха, че ще отворят хранилища в отговор на възходящото търсене, тъй че хората да могат да вземат дърва от избрани региони под надзора на чиновник на компанията.

Отвъд границите на Европейски Съюз също нарастват опасенията по отношение на противозаконната сеч, подхранвана от търсенето.

В Албания да вземем за пример, където държавното управление няма никакви начинания за подкрепяне на жителите, подвластни от дърва за огрев, община Корча даде позволение за изсичане на общо 0,6 хектара дърва за огрев.

Това няма да задоволи търсенето, което е към 20 хектара и евентуално хората ще се снабдят с дърва по противозаконен метод. През 2016 година беше признат десетгодишен мораториум върху изсичането на дървен материал, само че противозаконната сеч е към момента е необятно публикувана, по тази причина Албания губи към 20 153 хектара гори всяка година.

Незаконната сеч също по този начин остава забележителен проблем в Косово, което е изгубило повече от 7600 хектара гора през последните 20 години, което се равнява на едно и половина футболни стадиони всеки ден от 2000 година насам.

Има продължаващ спор по отношение на устойчивостта на силата, основана на дървесина. Bioenergy Europe твърди, че това е възобновим енергиен източник, който ще помогне за повишение на енергийната самостоятелност на Европа.

Екологичните организации обаче са сериозни към това и предизвестяват за въздействието на въглеродните излъчвания, отделяни от производството на сила от биомаса.

Критериите за резистентност за биомасата, която да се смята за възобновима, са изложени в директивата за възобновима сила, която сега е в развой на преразглеждане.
Източник: dunavmost.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР